През ХVІІІ – ХІХ в. занаятите в Османската империя бележат разцвет. Те непрекъснато се роят, като общият им брой в Пловдив достига 54. Християнските сдружения, наричани руфети или еснафи, са организирани като корпорации, признати от държавата и църквата. На общо събрание всеки еснаф избира своя първомайстор (устабашия), който го представлява по всички въпроси пред местните власти, църквата и общината. Всяко сдружение си има светец-покровител и съответно свой празник. Като най-голям и влиятелен изпъква Абаджийският еснаф, който е бил известен далече извън пределите на Пловдив. Произведените от него аби и шаяци са високо ценени и търгувани на три континента. Огромният пазар на империята стимулира производството и търговията. Абаджиите устояват и на външната конкуренция, когато през втората половина на ХІХ в. в нашите земи нахлуват фабрично произведените платове.