Куюмджиевата къща
Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е около Хисар капия – старата градска порта, над която се издига великолепната фасада на Куюмджиевата къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура в България. Построена е през далечната 1847 г. от майстор хаджи Георги Станчовски от родопското село Косово. Сградата е с внушителни размери – върху основа от 570 кв. м. са издигнати четири етажа, като първите два са приземни, а горните са жилищни. Доминиращи в последните са двата салона, с 12 големи стаи около тях (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Акцентът е поставен върху представителния приемен салон (хайет) на втория етаж, издаден над портика към двора. Характерна за него е овалната централна част, завършваща със силно профилиран дъсчен таван, издигнат чрез висок изписан холкел. Западната фасада на къщата е разположена в дъното на обширен двор и завършва с тройна кобилична форма. Уникална е и начупената източна фасада, която е стъпила върху старата римска крепостна стена. След Освобождението наследниците на Куюмджиоглу отдават сградата под наем и тя се сдобива с нови функции. В края на XIX век е девически пансион, а по-късно става шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. В края на 20-те год. на ХХ век е откупена от тютюневия търговец Антонио Коларо. През 1938 г. по инициатива на кмета Божидар Здравков Пловдивската община и Министерството на народното просвещение подписват протокол за създаване на Общинска къща-музей, чийто приемник сега е Регионален етнографски музей – Пловдив. От 1943 г. къщата-експонат е отворена за посещения. Красивата възрожденска сграда днес е национален паметник на културата.