Идеята за създаване на етнографски музей в Пловдив датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков – учител, книжовник, фолклорист, етнограф, историк и издател – местната администрация решава да се създаде Окръжен етнографски музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивския регион. Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (дн. Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено „да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей“. Правилникът на музея е одобрен на 20 юли с. г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков. Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931-32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономия, администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей – Пловдив. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив – Куюмджиевата, е отредена за Общинска къща-музей. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита първата, а през 1962 г. – втората постоянна експозиция, обновена почти изцяло през последните две десетилетия. Днес експонатите са обособени в шест фонда: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека.