В очакване на Възкресение Христово често се отправяме към службите в православните храмове. Замисляли ли сме се обаче какво е предназначението и символиката на вещите, с което свещениците изпълняват различните ритуали. Като потирите. Това са онези големи чаши, в които става освещаването на виното и претворяването му в Кръв Христова.

В третото издание на инициативата си „Експонат на фокус“ Регионалният етнографски музей в Пловдив показва стар такъв сребърен съд, който е от малкото свидетелства, останали от разрушения от бомбардировките през 1943 година в столицата храм „Св. Спас“ или „Възнесение Христово“.
Потирът е с много интересен дарствен надпис. От него научаваме не само за периода, в който е изработен – годината е 1875-а, 28-и октомври, но научаваме и за дарителите, а това са реално съществуващи лица, които имат и историческа роля в нашата история – свещениците в църквата поп Тодор и поп Павел, епитроп Петруна, но най-вече софийският митрополит по онова време Мелетий, който е дописник на основаването на БАН.

На показ са извадени стар епитрахил, кандилници и други сакрални потири с покровци върху тях, част от музейната колекция „Църковна утвар“.
„Покровците в църковното служение са специално везаните със сърма платове, които трябва да покриват след като се извърши освещаването на виното в потира и стане вече Кръв Христова. Не трябва по никакъв начин да се нарушава тази святост и както разказваха свещениците, дошли на нашата специална лекция при откриването на експоната на фокус, казаха, че ако от свещената течност капне някъде, тази дреха или плат трябва да се унищожи и да се изгори, защото обикновен мирянин не може да я носи“, обясни Грозделина Георгиева, уредник в РЕМ – Пловдив.

Около експоната на фокус посетителите ще видят и кръст със сребърен обков. В него е вградена дърворезбована миниатюра или разказ на библията в картинки на изключително малка площ. Тези непрестолни кръстове са правени само от монаси в миналото в върху чимширово дърво.