Нова туристическа атракция за туристите у нас. Първият на Балканите музей на ютията предстои да заработи съвсем скоро в Пловдив. Официалното откриване на експозицията ще е на 21-и ноември – Деня на християнското семейство. Модерната сбирка ще представи над 1200 реликви от цял свят. Тя е част от структурата на Регионалния етнографски музей и се помещава в къщата на Невена Атанасова, на емблематичната ул. „Съборна“ в сърцето на Стария Пловдив.

Колекцията от ютии е дарена на музея от покойния вече художник Димитър Добрев. Негова дългогодишна страст е именно издирването и реставрирането на ютии. С това се е занимавал буквално до последните си дни. Откриването на музей е мечтата на живота му, която той не дочаква, но все пак ще се осъществи. Приживе един ден Добрев намира изхвърлена на улицата стара ютия. Силно се впечатлява от формата и декорацията на уреда. Тази случайна „среща“ поставя началото на една страст, довела до впечатляваща колекция от различни видове ютии, събирани с отдаденост и грижа в продължение на четири десетилетия.

Димитър Добрев казваше: „Искам да подаря моята колекция на пловдивчани.“ Така, през 2021 г. художникът дари над 1200 експоната на нашия с единствената цел в любимия му град да бъде създаден музей на ютията. И ето експозицията вече е факт. Екипът на етнографския музей си е поставил за цел да подреди така експозицията, че тя да проследява историята и развитието на ютията не само като техническо средство за гладене, а и като красива декоративна вещ.

Ютията е уред, чието развитие и дизайн са повлияни от човешките постижения в науката и технологиите. Ние сме свидетели на нейното непрекъснато усъвършенстване, като проследим пътя ѝ, свързан с огъня, горещите въглени, течните горива и стигнем до електричеството. Размерите и теглото варират спрямо историческата епоха, функцията и приложението ѝ. В нашата колекцията например може да се открият ютии от 10 грама до 13 килограма. Откриването на електричеството води до революционни промени и за ютията.

Изобретателите се борят с проблемите, предизвикани от променливия ток, които са причина за инциденти, понякога с фатален край. През 1919 г. „Rowenta“ пуска първата електрическа ютия, която работи с постоянен ток. Впоследствие се въвежда термостатът за регулиране на температурата при гладене. Следващата стъпка е създаването и масовото производство на парната ютия.

Показани ще бъдат много и различни видове, с различни предназначения. Така например посетителите ще разберат, че за гладенето на яки и ръкавели са се използвали специални ютии – закръглени и леко изпъкнали, а за перфектен ръб на мъжкия панталон са служели панталоногладачките.

Изключителен интересни са и ютиите с декоративни символи върху тях. Тези орнаменти служат не само за украса, но имат и дълбока символика, произлизаща от взаимодействието на човека с природата, митологията и религиозните вярвания през различни исторически епохи.

Така например един от първите експонати, който ще виждат туристите е ютия с глава на змей. За допълнителна атракция той ще бълва пара или дим, за да има максимална близост с митологията. Змейовете бълват огън и изгарят всичко по пътя си – те олицетворяват огнената стихия и мощ. В случая символизира живителния огън, който загрява уреда. Част от фонда е и ютия с образа на Атина Палада. Като богиня на мъдростта и занаятите, нейното изображение върху ютиите подчертава връзката между домакинските дейности и божествената закрила.