На 29-ти януари, Китай посреща тържествено своя най-важен празник – Нова година. По този повод серията събития „Експонат на фокус“ ви разкрива красотата на китайския порцелан в колекция от изящни вази, съхранявани в музейния фонд на РЕМ – Пловдив. Това изкуство е с древна традиция, датираща още от началото на VII в. Изработката на сместа от глина, каолин, кварц и фелдшпат е едно от най-изящните и ценени изкуства в светa. Фини и прозирни, същевременно устойчиви, тези изделия са произведения на изкуството, отразяващи дълбоката културна символика и техническа прецизност, характерни за източната традиция.

Формата, темите и орнаментите освен декоративни, носят и дълбоко символно значение. Те носят добри пожелания, сила, късмет, щастие и просперитет на собственика й. Темите са за любов, изобилие, хармония и здраве, често вдъхновени от природата, включващи изображения на цветя, птици, дракони и други традиционни мотиви от китайската култура. Процесът изисква голямо умение и търпение, което прави ръчно рисуваните китайски порцеланови вази изключително скъпи.

В китайския език произношението на думата „ваза“ е близко до произношението на думата „мир“. Така тези съдове се приемат за символи на мир и хармония, в дома и между културите. Смята се, че интериорната ваза съдържа „душата“ на дома. Формите, които са широки в основата и стеснени към върха, създават своеобразен резервоар за съхранение на положителна енергия. Често в тях се изсипват монети, естествени камъни и други предмети, които символизират семейното благополучие.

Характерни за формата са облите линии. В годините тя се променя според модата и стила в интериорния дизайн, архитектурата, представа за красотата и практическата употреба. Най-голямо съвършенство китайските майстори постигат по време на династиите Сун (960–1279 г.) и Мин (1368–1644 г.).

След свалянето от власт на последната императорска династия Цин и установяването на Република Китай, националната буржоазия е насърчена да инвестира в развитието на керамичното производство. Разработват се нови идеи, в които са включени и специалисти от Япония. Появяват се нови технологични и артистични техники, повишава се качеството на порцелана.
Много от китайските вази датират от векове, някои са изработени специално за императорския двор или знатни личности, което ги прави изключително редки и ценни, добавяйки им и колекционерска стойност.

Първите порцеланови съдове в Европа внася откривателят Марко Поло около 1300 г. Те бързо стават предпочитани поради финия и лек материал и чудната украса. От XVI в. се внасят масово, достигайки милиони изискани домове в Европа и Америка. Китайският порцелан е високо ценен, а през XVIII в. достига баснословна цена, което му носи названието „бяло злато“. Порцеланът става символ на лукс, но и инвестиция сред аристокрацията.
Техниката на изработка и точният състав на материала се пазят в строга тайна векове наред. Разкрита е в началото на XVIII век, след 14 години упорито проучване от йезуитския свещеник отец д’Антрекол, който я предава във Франция.

Перлата сред представената колекция е ваза с рядко срещана днес форма – Конг (квадратна). Това е една от най-старите форми в това изкуство. Такива са откривани при археологически находки в гробници, понякога разположени около тялото на мъртвеца. През XVIII век тази форма е възродена и става особено популярна през следващото столетие.