Денят на Св. Спиридон е известен в страната като „Денят на майсторите“ и се почита като закрилник на грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, казанджиите и др. В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува именно на Св. Спиридон. Част от Еснафския празник е и традиционния обред, битуващ в средите на занаятчиите – въвеждането в майсторско звание. В миналото, празникът на еснафите се съпътства от общоградски народни веселия, което се опитваме да продължим като традиция и в наши дни. Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, отиват в църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци запалват голямата свещ пред олтара. За службата жените носят „Иснафско пендихаро“ (петохлебие) за здравето и славата на всички живи майстори. Освен това се прави и коливо (варено жито) за живите и за мъртвите, върху което палят свещи. По време на литургията свещеникът споменава „во време на велики вход“ имената на всички живи и починали майстори. След извършване на литургията еснафът отива на мястото, където е приготвен зиафетът (угощението). Цялата процесия е съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) извиква кандидатите за майстори, държи напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесва по врата един шамар с думите: „Стани като мен!“ В чест на светеца еснафът закупува с общи средства жертвено мъжко животно, което се коли за курбан и се организира обща трапеза. Курбанът се раздава след приключване на църковната служба.