Двата обекта ще бъдат отворени за посещения от вторник до неделя, от 9:00 до 17:00 часа.

Очакваме ви!

Материалът Регионалният етнографски музей преминава към зимно работно време е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

В рамките на шест тематични панела бяха представени доклади, посветени на взаимодействията между селото и града, материалната и стопанската култура, празниците и обредите, социалните общности и идентичности, както и на изкуството, музиката и културната памет. Разнообразието от теми очерта широкото поле на етнографските изследвания и създаде възможности за професионален диалог, обмен на знания и обсъждане на нови изследователски перспективи.

Значението на темата за изследването и съхраняването на българското културно наследство беше подчертано и в поздравителен адрес от министъра на културата на Република България Евтим Милошев. В него се изразява увереност, че научният диалог и обменът на изследователски идеи ще допринесат за обогатяване на познанията за културните процеси в България и ще създадат нови възможности за сътрудничество между музейните специалисти и академичната общност.

Възможностите за превръщане на научните идеи в конкретни културни инициативи открои и изпълнителният директор на Сдружение „Български музеи“ Амелия Гешева. Тя посочи Пловдив като добър пример за взаимодействие между местната власт и културните институции в усилията за опазване и популяризиране на културното наследство.

„Темата и програмата на конференцията са чудесна отправна точка за реализирането на практика на много нови успешни проекти, от които културната сфера у нас има нужда“, заяви Амелия Гешева, изразявайки увереност в потенциала на участващите специалисти да допринесат за осъществяването на подобни инициативи.

Подкрепата на местната власт за развитието на музейната дейност беше акцент и в изказването на заместник-кмета на Пловдив Пламен Панов при официалното откриване на конференцията. Той подчерта активната роля на Регионалния етнографски музей в културния живот на града и посочи направените инвестиции в развитието на музейната база, които възлизат на близо половин милион евро.

В обобщение на научния форум директорът на музея доц. д-р Ангел Янков определи конференцията като изключително успешна и подчерта значението на представените изследвания за бъдещото развитие на българската етнография.

„Докладите от него ще бъдат публикувани в деветия том на годишника на РЕМ – Пловдив. Представените теми и дискусии очертаха множество перспективи за нови открития, задълбочени проучвания и бъдещи изследвания в областта на българската етнография“, заяви доц. д-р Ангел Янков.

С провеждането на конференцията Регионалният етнографски музей – Пловдив затвърди ролята си на пространство за научен диалог и сътрудничество между музейните специалисти, изследователите и академичната общност. Форумът показа значението на интердисциплинарния подход при изследването на културните процеси, които оформят живота на българското село и град, и подчерта необходимостта от съвместни усилия за опазването, изучаването и популяризирането на националното културно наследство.

Регионалният етнографски музей – Пловдив благодари на всички участници, партньори и институции за приноса им към успешното провеждане на научния форум и изразява увереност, че споделените идеи и изследователски резултати ще намерят своето продължение в бъдещи научни и културни инициативи.

Материалът Над 30 учени обсъдиха трансформациите на българското село и град в РЕМ – Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Над 30 учени – специалисти по история, етнография, антропология и музейно дело, ще участват в научната конференция „Българското село и град – трансформации във времето“. Форумът ще се проведе на 22 и 23 октомври 2026 г. в Регионалния етнографски музей – Пловдив.

„Програмата поставя във фокуса развитието и промените в селото и града през различните исторически периоди, разгледани от етнографска гледна точка. Щастливи сме, че интересът към конференцията е наистина огромен“, коментира директорът на музея доц. д-р Ангел Янков.

Официалното откриване ще се състои на 22 октомври от 11:30 ч. в присъствието на заместник-кмета по култура на Пловдив Пламен Панов и изпълнителния директор на Сдружение „Български музеи“ Амелия Гешева.

Провеждането на етнографски конференции е традиция за Регионалния етнографски музей – Пловдив.

„Не само ние, но и колегите ни от цялата страна за пореден път ще докажем, че музеите са места, в които се прави качествена наука, а не просто пространства за посещения и прекарване на свободното време“, подчерта доц. д-р Ангел Янков.

В рамките на двудневната конференция ще бъдат разгледани различни аспекти на трансформациите в селото и града през времето – от седенките до концертните подиуми, както и промените в начина на живот, мислене и общуване. Сред темите са празниците и обредите, материалната култура, местата за социални контакти – като пазара и гарата; икономиката, изкуството, традиционното хранене и пр. Специално внимание ще бъде отделено на развитието на занаятите и ролята им в ежедневието на хората. В програмата са включени още теми, свързани с обезлюдяването на селата, бежанците, както и с малко познати исторически личности и събития.

Сред по-нестандартните етноложки погледи е докладът на Пламена Кирова, уредник в Регионалния исторически музей – Бургас, посветен на връзката между Бургас и Евровизия 2027. Темата е особено актуална на фона на предстоящото домакинство на България на международния музикален форум през следващата година.

Програмата на форума ще откриете в прикачения файл.

Материалът Пловдив е домакин на етнографска конференция за българското село и град е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Проектът е озаглавен „Изграждане на капацитета на сдружение „Заедно“ и подобряване на качеството на образователните предложения за възрастни и широката общественост“. Чрез него участниците имаха възможност да се запознаят с работата на музейните специалисти и преподавателите, както и с различни подходи за представяне на традиционната българска култура, занаятите и културното наследство пред съвременната публика.

По време на обучението в Пловдив участниците наблюдаваха подготовката и провеждането на образователни дейности, насочени към възрастни хора и местни общности. Специално внимание беше отделено на творческите и артистичните методи, практическото обучение и възможностите за включване на традиционните занаяти в съвременни образователни програми.

Важна тема в програмата бяха културното многообразие и междукултурният диалог. Участниците разгледаха възможностите културното наследство да служи не само за съхраняване и предаване на знания за миналото, но и за насърчаване на взаимното опознаване, общуването и активното участие в съвместни дейности.

Особено вдъхновение предизвика връзката между традиционните практики и принципите на устойчивото развитие. Работата с естествени материали и използването на традиционни занаяти в образованието разкриха нови идеи за създаване на дейности, които съчетават култура, творчество и отговорно отношение към околната среда.

Натрупаният опит и новите идеи ще послужат за развитието на образователните и културните дейности на сдружение „Заедно“ в Чехия. Очаква се наученото по време на мобилността да допринесе за обогатяване на предлаганите програми и за разширяване на възможностите за неформално образование на възрастни и широката общественост.

За сдружение „Заедно“

Сдружение „Заедно“ е организация с нестопанска цел със седалище в Прага, Чехия, която работи с деца, младежи, училища, институции и широката общественост. Дейността му е насочена към насърчаване на междукултурното разбирателство, положителното отношение към културното многообразие и приобщаването на хора от различни културни среди.

Организацията поставя специален акцент върху представянето и съхраняването на културите и езиците на малцинствата, особено на българската култура, тъй като част от основателите и членовете на нейното ядро принадлежат към българското малцинство в Чехия. „Заедно“ развива разнообразни образователни и културни програми и работилници, като използва методите на неформалното образование, изкуството, традициите и културното наследство.

Сдружението е и издател на многоезичното списание Kamarádi и на други образователни материали, достъпни онлайн на www.kamaradi.eu.

Материалът Сдружение „Заедно“ от Прага почерпи опит от Регионалния етнографски музей в Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Не пропускайте събитието, защото ще се докоснете до история на три века, до тъкани, надживели изпитанията на времето и съхранили паметта на поколения българи. Килимите са картини без аналог. Техни „художници“ са анонимни майсторки, които са тъкали без предварителна схема – директно от сърцето и въображението си. Това прави всеки екземпляр абсолютно неповторим. И не на последно място – изложбата е част от значима кауза – поредна стъпка към голямата мечта на Якоб ван Бейлен – създаване на Национален музей на килима в България.

Добре дошли на изложбата „Бакамски – Гарибалда (най-старите български килими)“, в необятния свят, изтъкан от багри, символи и съдби!

Откриването е на 07 октомври, 2026 г. от 18.00 ч. в Регионален етнографски музей – Пловдив. Якоб ван Бейлен ще сподели с Вас своите колекционерски, научни и естетически търсения.

Материалът Най-старите български килими оживяват в Регионален етнографски музей – Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

В експозицията „Светът на ютията“ на ул. „Съборна“ №20 реставраторът Марин Бекирски ще покаже как се възстановяват стари и ценни предмети. Участниците ще се запознаят с различни материали и техники, а след демонстрацията ще могат сами да опитат да реставрират музейна ценност. Работилницата ще бъде отворена от 10:00 до 16:00 ч.

В Куюмджиевата къща на ул. „д-р Стоян Чомаков“ №2 фокусът ще бъде върху строителството от миналото. Ще бъдат показани техники с камък, глина и кирпич – материали, с които са изграждани старите български домове. Демонстрациите са част и от проекта „От камък и дърво“ и ще се провеждат от 10:30 до 14:30 ч. В големия салон на музея ще може да бъде разгледана и гостуващата изложба с фотопана на опустели български домове.

Участието в двете работилници е безплатно. Заплаща се само стандартния вход за съответната експозиция.

„С тези инициативи поставяме акцент върху практическото преживяване на културното наследство. Искаме знанията и уменията, предавани през поколенията, да бъдат достъпни както за българската публика, така и за гостите на града“, подчерта Янков.

Материалът Съживяват миналото на Фестивала на тепетата е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Материалът Работно време на РЕМ – Пловдив на 22 септември е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

До края на месец октомври посетителите могат да видят ютията-бонбониера във филиала на музея на ул. „Съборна“ № 20. Инициативата е част от поредицата „Експонат на фокус“, която акцентира на отделни предмети от музейните колекции, като разказва за тяхната история, предназначение и особености.

Керамичната ютия-бонбониера е интересен пример за италианското декоративно изкуство от 60-те и 70-те години на миналия век. Тя е произведена в Басано дел Грапа – град, известен с традициите си в керамиката, които датират от повече от 300 години.

Предметът е свързан и с историята на италианската сладкарска фабрика „Палярини“. Съвместната идея на керамичните производители и сладкарската компания била да създадат луксозна празнична кутия за бонбони. Първоначално бонбониерата се използвала като подарък за различни тържества, а по-късно се превърнала и в предмет за дома – кутия за съхранение.

Изработването на керамичната ютия преминава през няколко етапа. Глината се отлива в гипсови калъпи, в които се оформят тялото и капакът. Следва изпичане при температура около 1000°C, а след това изделието се покрива с бяла непрозрачна глазура. Върху нея майсторите изписват флоралните мотиви, а при второто изпичане цветовете се фиксират и придобиват завършения си вид.

Керамичната ютия-бонбониера съчетава традиционната италианска керамика с декоративното изкуство и превръща един на пръв поглед обикновен предмет в необичайна и запомняща се форма на бонбониера.

Материалът Бонбониера от Италия сред експонатите в музея на ютията в Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Изложбата е част от проекта „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“ на Фондация „Институт за културно наследство“ и превръща пространството на музея в своеобразен визуален разказ за едно от най-крехките и бързо изчезващи богатства на България – архитектурното наследство на обезлюдените планински села.

Проектът е резултат от теренно изследване на повече от 40 селища в районите на Габрово, Дряново, Трявна и Велико Търново (Централния Предбалкан). В продължение на теренната работа екипът документира изоставени къщи, плевни, дворове, чардаци, каменни зидове, дървени конструкции и архитектурни детайли, които постепенно изчезват от културния пейзаж.

Фотографиите не показват просто руини. Те разказват за хората, които са строили и обитавали тези места, за традиционните строителни техники, за връзката между човека и природата и за знанията, предавани през поколенията.

Зад всяка каменна стена, дървена греда или обрасъл двор стои човешка история. Днес тези места са почти безлюдни, но архитектурата им продължава да пази паметта за труд, занаяти, семейство и принадлежност.

Затова и заглавието на изложбата – „Славно минало, забравено настояще, възможно бъдеще“ – поставя въпрос, който надхвърля фотографията и документалното наследство: Какво правим с наследството, което сме получили, когато хората, които са го създали, вече ги няма?

Изложбата предлага различен поглед към обезлюдяването – не само като загуба, но и като възможност да преосмислим отношението си към малките селища, традиционната архитектура и културната памет. В руините може да бъде открит не само знак за край, но и потенциал за нов живот, образование, културен туризъм и бъдещо възраждане.

Проектът обединява научен и художествен подход. В екипа участват археологът Стилиян Станимиров, историкът Юлия Дабкова, етнографът Дамян Христов, специалистът по културно наследство Николай Карагьозов, теренният изследовател Надя Кукорякова и фотографът Кирил Колев.

Фотографската изложба е част от по-широк културен продукт, включващ документален филм, дигитален фотоархив и дигитална изложба с аудиоописания на български, английски и френски език. Проектът вече е представян в различни градове в България и пред международна публика във Франция.

Изложбата в Пловдив може да бъде разгледана до 4 октомври 2026 г.

Материалът Пустите села на България оживяват в нова изложба е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

По повод празника входът за всички посетители ще бъде свободен през целия ден. Заповядайте да отбележим заедно специалния ден и да се докоснем до богатото културно наследство на Пловдив.

Материалът Работно време на РЕМ – Пловдив на 6 септември е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.