Новини

През 1970 г. излиза първият Годишник на Народния етнографски музей в Пловдив, в който е поместена „История на Народния етнографски музей – Пловдив“ – една изключително важна статия на първия директор – Иван Станев. В нея е описана историята на музея, на къщата и информация за майстор Хаджи Георги Станчовски, който я е построил. В своето изследване Станев, благодарение и на труда на арх. Христо Пеев „Пловдивската къща през епохата на Възраждането“, разбира, че строителят на Куюмджиевата къща е построил и тази зад нея – къщата на Димитър Георгиади, но нямало информация кой точно е Хаджи Георги, дошъл с тайфата си от Цариград. След разговор със свещеник при проучване на иконното и църковно богатство на с. Марково, директорът на Народния етнографски музей разбира, че старата църква, съборена от земетресението през 1928 г., е дело на майстор Хаджи Георги от село Косово. И така, Иван Станев се отправя към селото, за да научи повече за живота на един от майсторите с името Хаджи Георги. Там той се среща с Ангел Паскалев „около 70 годишен, със запазена памет“, който дълги години е бил секретар-бирник на селото, той го насочва и към внуците на майстора. Така се подрежда и историята на Хаджи Георги – майсторът, построил „тази сграда, внушителна по своите размери, великолепна със своята вътрешна и външна архитектура“.

Георги Станчовски е роден около 1810 г. в родопското село Косово. Детството му не било леко, тъй като остава без баща на ранна детска възраст и с майка му и по-малкия му брат били принудени да просят. По онова време много майстори идвали от с. Югово в с. Косово да търсят чираци и когато бил на почти 9 години той постъпва при тях. В началото му е много трудно, защото върши тежката работа, но заедно с това наблюдава работата на майсторите и се учи.

След няколко години, когато е вече майстор, с „тайфата“ си обикаля по Черно море, работи на крепостта в Одрин, ходи до Божи гроб. Дълго пребивава и в Цариград където е много впечатлен от красивите и огромни къщи, но докато строи винаги си мисли за Родината и си представя как ще вдига още по-прекрасни къщи и там. Когато с брат му събират повече пари се завръщат и строят къща в родното си село, която може да се види и днес.

През годините майстор Хаджи Георги е построил църквите в селата Яврово, Хвойна, Орехово, Марково, Коматево и др. Строи и много къщи около квартал „Капана“ и в Стария град, сред които е и къщата на Аргир Куюмджиоглу – най-красивата и представителна къща в Пловдив. Той взима идеи от местата в чужбина, които посещава и ги реализира в България, като създава архитектурни шедьоври и затова днес го сравняват с Уста Кольо Фичето.

През 1871 г. по време на строежа на църквата в с. Рогош той се разболява от малария и решава да се прибере в Косово, за да си почине и лекува. По пътя се отбива при лекар, който му предписва хинин. След като се връща в селото, взема лекарството и ляга да спи. На сутринта го намират мъртъв или поне така са смятали тогава. Хората разказват, че след погребението се чували викове от гроба му, но никой не посмял да го разкрие. Може да е било клинична смърт, но този въпрос остава загадка и до днес.