Не пропускайте събитието, защото ще се докоснете до история на три века, до тъкани, надживели изпитанията на времето и съхранили паметта на поколения българи. Килимите са картини без аналог. Техни „художници“ са анонимни майсторки, които са тъкали без предварителна схема – директно от сърцето и въображението си. Това прави всеки екземпляр абсолютно неповторим. И не на последно място – изложбата е част от значима кауза – поредна стъпка към голямата мечта на Якоб ван Бейлен – създаване на Национален музей на килима в България.

Добре дошли на изложбата „Бакамски – Гарибалда (най-старите български килими)“, в необятния свят, изтъкан от багри, символи и съдби!

Откриването е на 07 октомври, 2026 г. от 18.00 ч. в Регионален етнографски музей – Пловдив. Якоб ван Бейлен ще сподели с Вас своите колекционерски, научни и естетически търсения.

Материалът Най-старите български килими оживяват в Регионален етнографски музей – Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

В експозицията „Светът на ютията“ на ул. „Съборна“ №20 реставраторът Марин Бекирски ще покаже как се възстановяват стари и ценни предмети. Участниците ще се запознаят с различни материали и техники, а след демонстрацията ще могат сами да опитат да реставрират музейна ценност. Работилницата ще бъде отворена от 10:00 до 16:00 ч.

В Куюмджиевата къща на ул. „д-р Стоян Чомаков“ №2 фокусът ще бъде върху строителството от миналото. Ще бъдат показани техники с камък, глина и кирпич – материали, с които са изграждани старите български домове. Демонстрациите са част и от проекта „От камък и дърво“ и ще се провеждат от 10:30 до 14:30 ч. В големия салон на музея ще може да бъде разгледана и гостуващата изложба с фотопана на опустели български домове.

Участието в двете работилници е безплатно. Заплаща се само стандартния вход за съответната експозиция.

„С тези инициативи поставяме акцент върху практическото преживяване на културното наследство. Искаме знанията и уменията, предавани през поколенията, да бъдат достъпни както за българската публика, така и за гостите на града“, подчерта Янков.

Материалът Съживяват миналото на Фестивала на тепетата е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Материалът Работно време на РЕМ – Пловдив на 22 септември е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

До края на месец октомври посетителите могат да видят ютията-бонбониера във филиала на музея на ул. „Съборна“ № 20. Инициативата е част от поредицата „Експонат на фокус“, която акцентира на отделни предмети от музейните колекции, като разказва за тяхната история, предназначение и особености.

Керамичната ютия-бонбониера е интересен пример за италианското декоративно изкуство от 60-те и 70-те години на миналия век. Тя е произведена в Басано дел Грапа – град, известен с традициите си в керамиката, които датират от повече от 300 години.

Предметът е свързан и с историята на италианската сладкарска фабрика „Палярини“. Съвместната идея на керамичните производители и сладкарската компания била да създадат луксозна празнична кутия за бонбони. Първоначално бонбониерата се използвала като подарък за различни тържества, а по-късно се превърнала и в предмет за дома – кутия за съхранение.

Изработването на керамичната ютия преминава през няколко етапа. Глината се отлива в гипсови калъпи, в които се оформят тялото и капакът. Следва изпичане при температура около 1000°C, а след това изделието се покрива с бяла непрозрачна глазура. Върху нея майсторите изписват флоралните мотиви, а при второто изпичане цветовете се фиксират и придобиват завършения си вид.

Керамичната ютия-бонбониера съчетава традиционната италианска керамика с декоративното изкуство и превръща един на пръв поглед обикновен предмет в необичайна и запомняща се форма на бонбониера.

Материалът Бонбониера от Италия сред експонатите в музея на ютията в Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Изложбата е част от проекта „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“ на Фондация „Институт за културно наследство“ и превръща пространството на музея в своеобразен визуален разказ за едно от най-крехките и бързо изчезващи богатства на България – архитектурното наследство на обезлюдените планински села.

Проектът е резултат от теренно изследване на повече от 40 селища в районите на Габрово, Дряново, Трявна и Велико Търново (Централния Предбалкан). В продължение на теренната работа екипът документира изоставени къщи, плевни, дворове, чардаци, каменни зидове, дървени конструкции и архитектурни детайли, които постепенно изчезват от културния пейзаж.

Фотографиите не показват просто руини. Те разказват за хората, които са строили и обитавали тези места, за традиционните строителни техники, за връзката между човека и природата и за знанията, предавани през поколенията.

Зад всяка каменна стена, дървена греда или обрасъл двор стои човешка история. Днес тези места са почти безлюдни, но архитектурата им продължава да пази паметта за труд, занаяти, семейство и принадлежност.

Затова и заглавието на изложбата – „Славно минало, забравено настояще, възможно бъдеще“ – поставя въпрос, който надхвърля фотографията и документалното наследство: Какво правим с наследството, което сме получили, когато хората, които са го създали, вече ги няма?

Изложбата предлага различен поглед към обезлюдяването – не само като загуба, но и като възможност да преосмислим отношението си към малките селища, традиционната архитектура и културната памет. В руините може да бъде открит не само знак за край, но и потенциал за нов живот, образование, културен туризъм и бъдещо възраждане.

Проектът обединява научен и художествен подход. В екипа участват археологът Стилиян Станимиров, историкът Юлия Дабкова, етнографът Дамян Христов, специалистът по културно наследство Николай Карагьозов, теренният изследовател Надя Кукорякова и фотографът Кирил Колев.

Фотографската изложба е част от по-широк културен продукт, включващ документален филм, дигитален фотоархив и дигитална изложба с аудиоописания на български, английски и френски език. Проектът вече е представян в различни градове в България и пред международна публика във Франция.

Изложбата в Пловдив може да бъде разгледана до 4 октомври 2026 г.

Материалът Пустите села на България оживяват в нова изложба е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

По повод празника входът за всички посетители ще бъде свободен през целия ден. Заповядайте да отбележим заедно специалния ден и да се докоснем до богатото културно наследство на Пловдив.

Материалът Работно време на РЕМ – Пловдив на 6 септември е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

„Основната цел на програмата беше да предложи на децата алтернатива на дигиталната среда чрез жив контакт с културното наследство, творчество, игра, експериментиране и преживяване в музейна среда. Работилниците бяха разработени така, че децата не само да получават знания, а да бъдат активни участници – да създават, да изследват, да задават въпроси, да работят в екип и да развиват практически и творчески умения“, коментира заместник-директорът на музея Малина Гаджева.

В рамките на ЕТНОтеката бяха реализирани разнообразни формати, сред които „Музей на петте сетива“, етно-викторини и образователни игри „Опознай България“, импровизиран театър „Шарени приказки“, ателие за рисуване на комикси, както и работилници по плъстене, екосмола, грънчарство и други.

Особено силен бе интересът към музикалните работилници, заниманията със стара фотографска техника – цианотипия, както и към терапевтичното месене на хляб в двора на музея, озаглавено „Никой не е по-голям от хляба“.

Своята нова публика привлече и ателието на реставратора. То се превърна в специално място за по-големите ученици, които откриха в музея интересна и различна алтернатива за ваканцията.

ЕТНОтеката се проведе на няколко места в музейния комплекс – в двора на Куюмджиевата къща, в основната експозиция и в най-новото музейно пространство „Светът на ютията“. Различните локации допринесоха за усещането за приключение, особено по време на игрите, в които участниците трябваше да откриват скрити символи, послания и съкровища.

За реализацията на новата музейна образователна инициатива бяха привлечени и външни специалисти – майстори-занаятчии и партньори на музея, както и студенти от специалност „Етнология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

„Участието на студентите създаде възможност за практическо приложение на придобитите от тях знания и умения, а за музея представлява ценен ресурс за разработване на нови образователни формати и работа с детска публика“, подчерта Малина Гаджева.

Първото издание на ЕТНОтеката показа, че когато са предложени интересни и интерактивни възможности за учене и творчество, децата с желание оставят телефоните настрана. Музеят се превърна в пространство за общуване, откривателство и създаване – доказателство, че „лято без екрани“ не само е възможно, но може да бъде и истински интересно.

Материалът Огромен интерес към летните работилници на Регионален етнографски музей – Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

„Селото и градът често се възприемат като социално-пространствени противоположности, между които съществуват съществени социални и културни различия. В селото човек е в по-пряк досег с природната среда, докато градът представлява пространство, в значителна степен създадено и моделирано от човешката дейност. Като социална институция селото традиционно се основава на родствените връзки и устойчивите отношения в общността. То съществува в относителна изолация и съхранява редица характеристики на традиционния модел на живот. Градът, от своя страна, още от възникването си е свързан с администрацията, търговията и занаятите, а впоследствие и с развитието на промишлеността“, коментира директорът на музея доц. д-р Ангел Янков.

Въпреки тези различия селото и градът са неразривно свързани и взаимозависими, а отношенията между тях се променят в зависимост от историческото време и пространство. Именно това взаимодействие е сред основните акценти на предстоящия научен форум, който дава възможност двете понятия да бъдат разгледани успоредно и съпоставени като културни и социални пространства, уточняват от РЕМ – Пловдив.

Етнографският фокус на конференцията може да бъде насочен както към традиционното и автентичното, свързвани най-вече със селската среда, така и към пространството на модерността, представено от града. Сред възможните теми са селото и градът като културно-социални пространства, общността, начинът на живот и пространствената организация, както и различните форми на общуване в публичната среда – от мегдана, църквата и читалището до пазара, улицата и кафенето.

В рамките на конференцията могат да бъдат представени изследвания върху материалната култура и всекидневието в селото и града, включително трудови практики, жилища, облекло, храна и други аспекти на начина на живот. Сред тематичните направления са още празниците, ритуалите и идентичността в българския културен контекст, традиционният календар, адаптацията на традиционни практики в градска среда и съвременните трансформации.

Участниците могат да разгледат и отношенията между закона и обичая, социалната регулация, обичайното право, моралните норми и процесите на институционализация в българското село и град. Друг акцент е поставен върху селото и града като културни системи и взаимодействието между традиция и модерност, приемственост и промяна. Сред възможните теми са също устната традиция, религиозните практики и културната памет, включително разказът, обредът, локалната памет и сакралните пространства.

Желаещите да вземат участие в конференцията трябва да попълнят и изпратят заявка за участие, достъпна на сайта на музея. Крайният срок за изпращане на заявките е 15 септември 2026 г. Материалите, представени на научния форум, ще бъдат публикувани в рецензиран научен сборник.

Материалът ЕТНОГРАФСКА КОНФЕРЕНЦИЯ – срокът за подаване на заявления за участие е до 15 септември е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

Отново ще се потопим във вълните на музиката, за да плуваме сред музикални ноти и ритми от различни краища на света. Очаква ни забавно, интерактивно и цветно музикално приключение!

Финалът е запазен за любимата марка на РЕМ – Пловдив!

„Приключения с Аргир“ е мултидисциплинарна образователна програма, която превръща музея в място за игри, открития и предизвикателства. Главният герой е самият стопанин на Куюмджиевата къща – Аргир Куюмджиоглу.

Не изпускайте последните две приключения от нашата лятна ЕТНОтека!

 18.08 и 21.08

За информация и записвания:

032/626 339

0893 8888 34

Очакваме ви за още две незабравими музейни срещи!

Материалът Финални работилници от Лятна ЕТНОтека в РЕМ – Пловдив е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.

„Псевдоприрода 2.0“ намери своето място, своя дом в Пловдив. Тук се получи дори по-добре от Венеция“, сподели авторът на провокативния проект арх. Ясен Марков при официалното закриване на изложбата в музея снощи.

„В продължение на два месеца РЕМ – Пловдив показа, че традиционните музейни пространства могат да бъдат адаптирани и към съвременното изкуство. Интериорът и дворът на музея се превърнаха в своеобразна лаборатория, в която необичайните инсталации провокираха посетителите да мислят за климатичните промени, хаоса и реда, презастрояването, изкуствения интелект и мястото на съвременния човек сред всички тези бързо променящи се явления“, споделиха опита си от екипа на музея.

Особено внимание привлече снежната инсталация, която нарисува върху горещото пловдивско лято зимна картина. „Хиляди са тези, които дойдоха да видят оръдието за сняг, което провокира размисли и задава въпроси за взаимоотношенията човек – природа и за бездействията или действията на хората, които водят до катаклизми, природни аномалии и други нетипични явления в околния свят“, коментира директорът на музея доц. д-р Ангел Янков. Точният брой на посетителите тепърва ще бъде изчислен, но интересът към проекта е значителен.

Играта със снега се оказа особено привлекателна за най-малките. Децата се радваха на необичайната гледка, а немалко от възрастните също си позволиха за момент да се вдетинят и да отключат въображението си. Зад забавлението обаче остава по-сериозният въпрос – какво се случва, когато природните явления, които приемаме за даденост, започнат да се променят заради човешката намеса.

Посланието се оказа особено актуално през наситеното с климатични аномалии лято – с бури, жеги, градушки, пожари и наводнения. Според екипа на проекта всичко това показва, че климатичната криза е много по-реална и близка, отколкото ни се иска.

PSEUDONATURE бе българският павилион на 19-ото Архитектурно биенале във Венеция през 2025 г., реализиран с подкрепата на Министерството на културата. „PSEUDONATURE 2.0“ е първото ексклузивно представяне на проекта след Венеция и се реализира в партньорство с екипа на арх. Ясен Марков и Регионалния етнографски музей – Пловдив, с финансовата подкрепа на Общинска фондация „Пловдив 2019“.

За последно сняг посред лято ще може да се наблюдава в двора на музея на 15 август. След това снегът ще се стопи, инсталациите ще бъдат демонтирани, но въпросите, които „Псевдоприрода 2.0“ поставя за ролята на архитектурата, технологиите и собственото ни влияние върху природата, ще останат.

Материалът Снежно лято в Етнографския музей в Пловдив: хиляди видяха „Псевдоприрода 2.0“ е публикуван за пръв път на РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ - ПЛОВДИВ.