Новини

На 10 февруари Източноправославната църква отдава почит на Св. Харалампий. Живял е през II век, избран за епископ на гр. Магнезия (Тесалия). Той е известен с категоричния си отказ да стане идолопоклонник, за което е осъден на жестоки изтезания. Славел се е с необикновени лечителски дарби, което намира отражение при възприятието на образа му в народната култура.

Св. Хараламбей „държи на болките юздите“, той е бей на болестите. Чумата се ражда на Атанасовден и свободно върлува и мори наред хора и добитък, докато на Хараламповден светецът я улавя и я оковава с девет вериги. Иконографски се среща изображение как светията държи на синджир коварната болест. Прабабите ни са му отдавали уважение, та да не я развърже и пусне отново на свобода, ако се ядоса.

Ритуалите за Хараламбовден са най-вече за омилостивяване на опасното страшилище. Жените приготвят питки (в Родопите без квас, а със сода против рани), мажат ги с мед и ги раздават за здраве, за да не припарва по домовете им лелята, т.е. чумата. За самите болести умишлено се използват табуирани названия, за да не ги извикват хората със страховете си. Рано сутрин в църквата се носи мед, за да се освети. Някъде го оставят да престои в храма четиридесет дни. После го запазват през годината като лек на рани и други болежки, а на празничния ден мажат с мед детските чела за здраве. На места жените разпъват трапеза на някой кръстопът и раздават помежду си хляб и вино „за чумино прощение“ или примамват чумата с медена пита, оставена извън селото.

За да не се разшетат болестите, на Чуминден не се върши къщна работа. Жените не докосват вълна, защото в нея се крие чумата и там приспива малкото си чумнинче. Тя държи тефтер със списък къде и пред кой да се развилнее. За наказание при извършени много грехове се праща грозната напаст.

В народните представи тя е зла, неугледна старица, която обитава запустели, неприветливи места. Затова на Араламповден жените премитат къщите и дворовете, с мисълта да се „изметат всички болести навън“, а мъжете пък изриват оборите. Чумата подминава почистеният дом. За мор тя броди по селата с детето си. За чумничето вечер домакините оставят корито, гребен, хума и котел с топла вода. И ако мине нежеланата гостенка, да си окъпе детето и да не закача хората. В някои пловдивски села на този ден стопанката оставя вратата отворена и подканя всички болести да излязат, назовавайки ги с разни женски имена: „Хайде, Райно, Смарайдо…, излазяйте, ша ви дам пита!“

Араланбей арандисва, т.е. прекадява земята и тя вече може да се обработва. Ако вали дъжд на този ден, ще има изобилие от мед. Св. Харалампи се смята за покровител на пчеларите.

Празнуват имениците: Харалампи(й), Хари, Ламбо, Ламбриан(а), Радостин(а), Радосвет(а) и др.

Честит празник, здраве да има за всички, благо и медено да е!

Снимки: Илюстрована енциклопедия "Български традиционен календар", БАН