Новини

На 1 февруари, с тържествена служба Църквата отдава почит на Св. Трифон – един от най-славните лечители, който изцелявал болни и прогонвал с молитва бесовете. Живял през III век, не пожелал да се отрече от християнската вяра, за което загинал мъченически.

В народната култура светецът Трифон е покровител на градинари, лозари, винари и кръчмари. Много вино се изпива в този празничен за цялата страна ден. Колкото по-изразен лозаро-винарски център е селището, толкова по-шумно и буйно се празнува Трифон Зарезан. Една от легендите разказва как Богородица се упътила към храма, да й се прочете молитва по случай четиридесетия ден от раждането на Младенеца. Отивайки към лозята, я срещнал Трифон, присмял й се, разсърдила се тя и го нарочила да се пореже. Така и станало, като замахнал с косера да покаже как се реже с него, си подрязал носа. Затова и празникът носи още наименованието Трифон чипия.

Рано сутринта всяка домакиня пече обредна пита и сварява кокошка. Облечен в нова премяна, стопанинът премята през рамо пълната торба и потегля към лозята. Като стигне там, се обръща към слънцето, прекръства се и отрязва по няколко пръчки от един или три корена из лозето си и полива с вино върху отрязаното с наричане: „Колкото капки, толкоз коля грозде!“. Всичко се напръсква със светената „трифонска“ вода. Някъде заравят светена вода в средата на лозето, за да не го бие град. Зарязването е най-важният обред за деня. Затова този празник се нарича още и Зарезановден. След зарязването мъжете се събират насред лозята и си правят общ гуляй с песни и хора, като всеки е донесъл храна и вино за почерпка.

В някои райони на Северна България, се избира цар на лозята, наричат го Трифон. Той може да заема това място няколко години подред, стига да е имотен, добре да стопанисва стоката си и „да е късметлия“, за да има изобилие от грозде. Мъжете поставят на главата на царя корона от лозови пръчки, качват го на двуколка и сами я теглят, обикаляйки ритуално лозята. Главното обредно лице благославя за берекет. Мъжете театрално питат: „Трифоне, виждаш ли ме?“, а той отвръща: „Нищо не мога да видя от бяло и червено грозде!“. После понасят царя върху раменете си и така шествието продължава към селото, където се обхождат домовете. Стопаните ги посрещат с хляб и котле с вино, от което всички пият и каквото остане, го изливат върху царя за плодородие. Всички мъже, участвали в обредното зарязване, сядат на богата празнична гощавка в дома му, където веселието продължава. Често празникът завършва в кръчмата с още виночерпене. За да е обилен гроздоберът през есента, на този ден напиването е част от ритуалния порядък. Народът го е казал: „След зарязването идва нарязването!“

В някои по-високопланински части на Родопите, където лозовите насаждения не виреят, се прави трифоносване или магическо заплашване на онези овощни дръвчета, които не дават плод. Двама души отиват сутрин рано в градината, единият замахва с брадвата към фиданката, а другият го спира, като изрича високо, че през тази година тя ще роди плод.

В подкрепа на традицията, на този ден в двора на Регионален етнографски музей – Пловдив също се прави ритуално зарязване на лозата с водосвет.

Празнуват имениците: Трифон(ка), Лоз(к)а, Лозан(а), Грозда, Грозделин(а) и др.

Честит да ни е Св. Трифон, здраве да е и „нека берекетът да прелива през праговете!“

Снимки: 2018 г.