Новини

На 12 декември Църквата почита паметта на Св. Спиридон. Живял е през IV век на остров Кипър. Бил пастир, грижил се за бедните и сираците. Господ му помагал в неговите добри дела, като му давал сила по чудесен начин да изцерява болните, затова го нарекли Чудотворец. В царуването на император Константин Велики бил избран за епископ на град Тримитунт. Участвал в Първия вселенски събор в Никея.

В народните легенди също се пресъздава чудодейният образ на светеца. Когато отивал на събора, го нападнали разбойници и обезглавили магарето му. Той взел една конска глава и я залепил на мястото на отрязаната. Със съживеното добиче, успял да стигне в Никея, където пред очите на много хора счупил една керемида, като от единия й край излязъл огън, а от другия – вода. Затова е обявен за покровител на керемидари, тухлари, дюлгери. Светецът е закрилник и на грънчарите, защото той пръв се опитал да направи глинен съд, но като не успял се разплакал от безсилие. Тогава разбрал, че трябва да добави вода към глината, за да я източи. Друга легенда разказва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и обущарите тачат деня му. Всяка година на празника на светеца на остров Корфу отварят ковчега с нетленните останки и сменят износените му обувки. И до днес се вярва, че светецът ги протрива, докато обикаля да помага на нуждаещите се.

Св. Спиридон е празник, много почитан в Родопите. Там най-вече битува старо вярване, че светецът предпазва хората от кожни заболявания – струпеи, т. е. пъпки, и обриви. Затова още преди да е изгряло слънцето, жените месят обредни хлябове и ги раздават рано сутрин за здраве с думите: „На ти за Св. Испиридон, че да махне далече струпките!“ Жените не предат, не тъчат, не кроят и не шият, за да може, ако се случи убождане, нараняване, порязване, то да заздравее бързо. А в Пловдивския край има поверие, че ако на този ден се вари боб, леща, грах, има опасност от поява на циреи и пъпки по тялото. От Троянско е народната представа, че тогава „слънцето спира своя път към зима, завърта се и поема своя обратен път към лято“.
Освен от именниците, Св. Спиридон се почита още от козарите. На този ден, след празничната служба, по стара традиция те правят богати софри.

* * *

През Възраждането в някои градски центрове особено тържествено се чества Св. Спиридон от общото занаятчийско сдружение. Тогава се изпълнява традиционния обред – въвеждането в майсторско звание. Еснафският празник се съпътства от общоградски народни веселия.

По идея на Регионалния етнографски музей през 1999 г. беше възстановено отбелязването на Св. Спиридон в Пловдив. Сутринта майсторите, заедно с жените и децата, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, се отправят към църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци запалват голямата свещ пред олтара. За службата жените носят еснафско пендихаро (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се прави коливо (варено жито) за живите и за мъртвите, върху което палят свещи.

След извършване на литургията еснафът, съпроводен от множество граждани и музиканти отива на мястото, където е приготвен зиафетът (угощението). Тук устабашията (най-старият и уважаван майстор) извиква кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесва по врата един шамар с думите: „Стани като мен“!

В чест на светеца еснафът закупува с общи средства жертвено мъжко животно за курбан и се организира обща трапеза.

Честит празник и нека всеки открие като по чудо своя занаят и чудо да има във всеки занаят!