Новини

На 14 октомври църквата чества Св. Преподобна Петка (или Параскева – гр.), наричана Българска. Живяла в отшелничество през XI в., а мощите ѝ след смъртта се считат за лечебни и чудодейни. През XIII в. цар Иван Асен II ги пренася от град Епиват (на брега на Мраморно море) в столицата Търново.

В народната култура денят е известен като Петковден и бележи началото на зимния период. „Дойде ли Петковден, зимата е дошла“, казват хората. Светицата се почита като лечителка и пазителка от болести, а в Родопите с нея е свързана и вярата за помощта ѝ към бездетните жени.

Петковден е овчарски празник, на който се прави ритуално заплождане на овцете с пускане на кочовете сред стадото. Жените не се докосват до вълна, не предат, плетат, кроят и шият, за да се роди по много и здрав добитък. В петъка преди празника се пости, за да няма удавени в семейството, затова и на самия ден не се къпят. Прави се обредна трапеза за берекет, която включва пита, курбан с месо, яхния с праз, сарми. В много селища на този ден се събират на определено място за общо хранене. Вярва се, че така почетена, светицата ще пази хората и животните през идната година.

Дванадесетте дни от Петковден до Димитровден някъде се наричат „щури дни“, които съпоставят с Мръсните (погани) дни от Коледния цикъл. Забранени са всички женски дейности, свързани с тъкане и шиене. Смятало се е, че ако човек облече дреха, шита през тези дни, ще се разболее, полудее и умре, а трупът му няма да се разложи в земята.

„На Петковден ралото ти да е под стрехата“, казва народът, защото приключва земеделската година. Идва времето за „сгляда“, когато на петковденското хоро момите биват оглеждани за булки.

Този ден е свързан със събирането на семейно-родови тържества (празнуване на „Светец“), освещаване на нови домове. Правят се сборове с т. нар. „есенни жертвоприношения“, на които се дава курбан, правят се хлябове, точат се баници, „за да се точат агънца“.

Петковден е празник на изобилието.

Да са честити всички именици – Петко, Петка, Пейо, Параскева, Кева и др.!

Снимки: Фонд „Фототека“ на РЕМ – Пловдив