Новини

Първи юни – ден на детето. Игрите, които вече не се играят - наше културно наследство.

Някога децата са пораствали с игрите, завещани от техните родители, баби и дядовци. Неусетно всичко се променя, много неща се изгубват. Все по-малко виждаме играещи навън на куп деца.

Живеем във виртуален свят, който позиционира децата пред съвременните електронни устройства, оставя ги затворени вкъщи. Все повече се губи живият контакт по между им, чувство за заедност. Игрите подготвят детето за бъдещия живот, развиват у него въображение, провокират качества и умения. Някога дворовете и улиците бяха пълни с играещи малчугани. Колкото по-назад във времето се връщаме, виждаме, че не е имало изобилие от играчки, но пък е имало игри. Голяма част от тях са от онези ценности, прибрани в чекмеджето, които си заслужава да извадим, да отупаме от праха и да съживим.

По случай Първи юни ще припомним някои вече позабравени игри, с идеята те да бъдат практически използвани и да внесат онази така присъща детска емоция.
- Игра „Доросил“: играе се на открито на равен терен. Децата се разделят на два отбора. Всички играчи имат дървени сопи. Отборите се стремят да вкарат малка топка, удряйки я със сопата в предварително издълбана дупка. Топката се е изработвала от козина, смесена с домашен сапун.

- Игра „Бъз“: колкото повече са играчите, толкова по-добре. Един от играчите застава обърнат с гръб към останалите. Дясната му ръка е вдигната до главата, свита в лакътя, така че с длан да засенчва периферното си зрение. Лявата ръка се пъха под лакътя на дясната, с длан, отворена навън. При обявяване на играта, всички играчи започват да издават с уста звук „бъз-з-з-з...“ и да се движат зад гърба на този в центъра, така че той да не ги вижда. Някой от играчите удря дланта му. Условието е детето да познае кой е играчът, от когото е ударен. Ако познае, разпознатият заема мястото му, а ако не – продължава да изпълнява тази роля, докато познае.

- Игра „Мели, мели мелничке“: хващат се две деца за ръце и ги вдигат високо, така че да се получи тунелче между тях. Предварително се наговарят кой ще бъде бял и кой черен камък. Другите деца са наредени в редичка едно до друго, държат се за кръста и пеят: „Мели, мели мелничке, дето мели всеки ден“ и минават под тунелчето. Двете деца, които образуват тунелчето спират последния, като го обграждат с ръце и питат: „Черен камък или бял камък?“. Ако каже „черен“ застава на страната на това дете, което е избрало да бъде черен камък. Ако каже бял застава на страната на другото дете. Така минава цялата редичка, докато остане само едно дете. Хващат го за ръцете и го питат на колко години е. И ако детето отговори, че е на десет, започват да го дърпат ту в едната посока, ту в другата като броят до десет. Последното дете остава там, където са изброили десет. После двете страни започват да се дърпат и печели тази страна, която издърпа другата.

Пожелаваме весел първоюнски празник на малки и големи, нека всеки поиграе и детето в себе си познае!