Новини

Тази година на 28 май е Спасовден – подвижен празник, стоящ винаги на седмия четвъртък след Велики четвъртък от Страстната седмица. След Възкресението, Христос е ходил по земята и е проповядвал четиридесет дена, след което се възнесъл в небесата. Затова църквата зове този ден Възнесение Господне.

Светецът Спас съществува само в народната култура. Традиционният човек вярва, че преди Великден се „разпускат“ душите на мъртвите. Четиридесет дни след това, на последния седми от великите четвъртъци, наречен Спасовден, те се прибират. За това в събота е Черешова задушница. В Пловдивския регион жените приготвят червени яйца, сварено жито или фасул, хляб, кравайчета, мекици, тиганици, берат череши, от които за първи път се раздават и ядат през годината. Гробовете се покриват с орехова шума, за да се осигури сянка на покойните през идващите горещи дни. В Североизточна България се палят огньове, които после се гасят като се заливат обилно с вода за предпазване от суша. Тези, които тръгват за гробищата пазят пълно мълчание и зад себе си оставят вратите отворени, „за да могат да тръгнат и умрелите“. Въпреки че това не се смятало за добро, свидните образи на покойниците са можели да се съзрат с огледало в кладенчовите води.

Моми и ергени с песни се молят на Св. Спас за дъжд, обикаляйки нивите за предпазване от суша. Ако на Спасовден вали дъжд, това е добра поличба, както и при Гергьовден.
Спасовден е време за много селски сборове с курбан и обща трапеза. В Пловдивското село Новаково на връщане у дома от сбора на мегдана напред върви бременна невеста, за да призове плодородие.

В източните райони у нас момите обличат сватбени премени, които са взели назаем от млади булки и играят с тях на голямото хоро с цел да се видят омъжени до следващата година на този празник. Спасовденското хоро се озвучава от тематични песни, изпълнявани от моми и момци, без инструментален съпровод.

Важен е обичаят „ходене на росен“, практикуван предимно в Източна България. Прави се три години подред по Спасовден и цели излекуването на болни и бездетни, които тайно напускат вечер домовете си и отиват да пренощуват на поляна, където цъфти цветето росен, което се смята за лековито. Избира се място под стръкове росен, където болните или бездетните булки лягат заедно с човек от противоположния пол, пък кой какво прави си остава скрито-покрито. На земята се постила пешкир, върху който се поставя глинена зелена паница с вода, налята от близкия извор, считана за лековита. Слага се бъклица с вино, пинта с ракия, специално приготвена пита, печена кокошка. Добавя се друг пешкир с чорапи и риза, които оставят на полето като дар за русалките и самодивите. Храната също е за тях, за да бъдат те омилостивени и така да се измоли здраве. Русалките обират цветовете на росена и се кичат с него. Рано сутрин се гадае по това какво е паднало в паницата с водата или на пешкира – ако е зелено листо ще е на здраве. За лек болните пият вода от паницата. Преди изгрев слънце русалките „сеят“ своята роса над полето за здраве и плодородие и дошлите се търкалят по росната трева. Изпълнилите ритуала се прибират тихомълком вкъщи още преди първи петли, без никой да ги види.

„Те ти булка Спасовден!!!“ Единственото ритуално време от традиционната ни култура, в което за жената, която не може да зачене е допустимо да преспи с чужд мъж е в нощта срещу Спасовден. Неведнъж, благодарение на тази магия е успявала да се сдобие с рожба. И това не се е смятало за прелюбодеяние, а за нещо крайно необходимо, тъй като жена без дете е отхвърляна от общността като негодна и „празна“. Всичко, което се случва през тази необикновена нощ остава в тайна.

Старите българи разказват, че овчарите преди тръгване със стадата си за дълго време, преспиват със своите съпруги и се разделят с думите „Те ти булка Спасовден!“.

Празничната обредност по Спасовден се структурира около оздравителните практики. Култът към мъртвите е свързан и с молитвата против засушаване и за берекет.

Спазват се забрани и се извършват определени действия:
Не се работи полска и домашна работа, това се отнася особено за бездетните жени.
Не се преде, за да не се оглушее.
Не се пере, особено с бухалка, против засушаване.
На Спасовден не бива да се спи, за да не се „изпасе“ сънят и човекът да е сънлив цяла година.
На Спасовден се изкарват дрехите на слънце против молци, за да не се „спасват“ вълнените тъкани.
На Спасовден се заличава начертаният кръст от кръвта на гергьовденското агне от къщната стена, която се измазва отново.

Между Гергьовден и Спасовден се берат билки, от които се прави русалски венец, през който се провират децата за здраве, билките се сушат и се употребяват целогодишно.

След Спасовден следва Петдесетница, а на другия ден е Свети дух, от който започва Русалската седмица. Тогава обикалят русалиите, наречени още калушари, които продължават ритуалите за изцеление на болни.

Честит да е Спасовден, да има плодовитост и спасение от всяка немилост!