Новини

Хубав ден Великден, ощ по-хубав Гергьовден!

В българския традиционен календар това е най-таченият пролетен празник, защото идва винаги със зеленина, разцъфтял, със засмяна и ликуваща природа. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите.

Св. Георги Победоносец, който според християнските писания бил изключително способен младеж, живял по времето на император Диоклетиан. Високо ценен заради качествата си, бил произведен като началник на легион едва 20 годишен. Заради силната си вяра в Христос е преследван и осъден на смърт.

Казват, че от гроба му вечер излизал змей, който опустошавал земите наоколо. Светецът се явил и го сразил с копието си.
Произходът на празника е много древен и не точно установен. Народната вяра възприема от християнството светеца, но и е запазила от езичеството всички обичаи и жертвоприношения, също обредните песни, в които Св. Георги се описва като юнак с приказни качества:

Тръгнал ми е цветен Гьорги
Да обиди нивен сънор,
Нивен сънор и зелено.
На път среща сура ламя,
Триоглава, шестокрила,
Път му пречи, ход не дава,
Затворила шест планини,
Заключила шест извора,
Та не дава капка вода.
Извади си цветен Гьорги,
Извади си остра сабля,
Та замахна и отсече,
Та отсече до три глави.
Та бликнали, та потекли,
Та потекли до три реки:
Първа река жълто жито,
Друга река ройно вино,
Трета река мед и масло.
Първа река по орачи,
Друга река по копачи,
Трета река по пчелари,
По пчелари, по овчари.

За българите Гергьовден бележи началото на стопанската нова година, а светецът се смята за покровител на земеделците, овчарите и стадата. Подновяват се договорите между чираците, калфите и техните майстори.

Ден преди празника моми, момци и деца се събират да наберат цветя, пеейки обредни песни. С част от тях се прави китка, която се слага в котлето, с което ще се донесе „цветната вода” за замесване на обредните гергьовденски хлябове. Водата я носи мома, или булка, накитена с китки и венци. С китката от водата най-старата жена наръсва всички жени и деца, кошарата, къщата, стопанските сгради. После подготвя нужното за хлябовете, пресява брашното и кани младата булка да замеси тестото. Тя е облечена в чиста дреха, закичена с китка цветя или зеленина, вързана с червен конец. Готовото тесто се покрива с женска риза – да се раждат женски агънца, отгоре слагат зелена китка. Ред е бабата да оформи хлябовете, които са със специфична украса, изобразяваща кошара, овце, овчар, гега, кучетата в стадото. Правят се три – за трапезата, за обичаите на кошарата и за раздаване за здраве. По време на всички дейности за празника момите пеят специални обредни песни.

Сутрин много рано девойка от дома обикаля кошарата с „овчарския” хляб три пъти, да запази стадото от „мамници” и други болести. После влиза при овцете и го търкулва на кръст през тях. Специално е подготвено ведро за първото мляко, украсено с цветя. Венец слагат и на първата излязла от обора овца, булката я издоява през пръстена си, за да бъдат запазени животните от лоши очи и да дадат през лятото много мляко. Ако агнето на тази овца е мъжко, него колят за курбан, ако не – избира се първото родило се мъжко агне.

Момите и булките го сресват с дървен гребен, почистват го и му слагат венец. Така нагиздено се носи за освещаване в църквата и може вече да бъде принесено в жертва. Агнето се коли от най-стария мъж в дома вън, до стената на къщата, или вътре, край огнището. Кръвта играе много важна роля в народното вярване. Тя се събира и използва за лек през годината, а някъде по нея гадаят кога ще има градушка. С нея правят кръстен знак по челата на децата, „да не ги ловят уроки“. Бележат още праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи. Сетне всички се събират на общоселска празнична трапеза, което било от особена важност. Това се случвало веднъж годишно и на нея се изпълнявали редица обреди, тя сплотявала всички заедно, скараните трябвало да се помирят на нея, споровете да бъдат изгладени. Кокалчетата от месото събирали старателно, за да ги заровят в мравуняк – да се плодят овците, като мравките.

Задължителен Гергьовденски обред са т. нар. „Люленки”. Сутринта рано моми и ергени закачат въжени люлки и кантари на раззеленено дърво. Момците люлеят своите любими, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Тегленето на кантари също се прави с пожелание за здраве. Вярва се, че тези обреди предпазват от болести, злини, змейове и самодиви.

Водата на този ден има магична сила. За здраве рано сутрин всички се търкалят по росна трева. Друг обреден момент, свързан с росата, е събирането и носенето ѝ в къщи, защото на този ден тя има целебна сила. Практикува се и обредно къпане в реки и извори. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „Всяка капка носи жълтица“.

Има едно много старо вярване, че на този празник определени жени – „мамници“, могат да „откраднат“ плодородието от чуждите ниви, млякото от чуждите кошари. За предпазване хората извършвали редица обреди.

Вярва се също, че на Гергьовден излиза огън от мястото, където има заровено имане и иманярите търсят злато.

На този голям пролетен празник най-важните обредни моменти са свързани с водата, зеленината, земеделието и животните, раждането на природата, общоселската трапеза. Св. Георги е и покровител на войската.

В народните представи светецът „бере грижа за хората” – обикаля нивите, ливадите, лозята, дава им дъжд, пази стадата. Свети Георги води лятото...


Весел празник и бъдете здрави!